В началото бе Словото...

А после – непрогледен мрак...

Някак ме е страх да продължа, а съм още в началото. Може би защото се страхувам да не ме обвинят за "еретичка"...

Чудя се, каква ли е етимологията на ерес и проверявам в Google. Търся латинското название. Оказва се, че то е haeresis. На английски – heresy.

Но още преди това знам, че ерес идва от err... Нали знаете – Humans err... Или за да съм още по-ясна – от error, грешка.

И веднага след това си задавам въпроса: грешка – за обвиняемия или за обвиняващия?

Не знам защо, но съм склонна да мисля, че е за последния...

***

"В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото"

Евангелие от Йоан 1:1.

Струва ми се, че виждаме и разбираме тези думи като че ли само в контражур.

Контражур: термин от фотографията, който обозначава, че източникът на светлината е зад обекта, който снимаме и в посоката, към която е насочен обектива.

И така в този контражур виждаме Светлината, но тя все още не идва от нас, Тя все още не е Аз.

Не е ли странно, че Бог "беше" Словото? Та нима Той не е вечно навсякъде и всичко? Нима Той не е? Чудя се какво ми убягва...

***

В началото бе Словото...

А после – непрогледен мрак...

Странно как понякога именно думите са тези, които отчуждават. И как в мълчанието можем да прозрем смисъла не неизказаното. Ясно. Точно. И отчетливо. Също както ударите от първите едри капки дъжд, които предхождат голямата лятна буря или както сгряващите слънчеви лъчи, които отнасят спомена за нея.

Може би защото думите понякога са безсилни да опишат това, което е невидимо за очите? Може би защото все още сме несъвършени за начина, по който ги използваме (бел.а. – както думите, така и очите)?

Или може би защото езикът на Душата е... любов?

***

На испански – herejía.

Продължавам да се ровя в Google Translator. Искам да разбера как е "греша" на испански. Резултатът е "el pecado". Знам, че това е съществително и следователно – не това, което търся. Трябва ми глаголът. Преформулирам "въпроса" си и стигам до "estoy equivocado". Така определено е по-добре или поне е правилният отговор на "въпроса" ми...

Интересно, много ми напомня за една дума на английски. Equivoce? Не, това не е английски правопис... Бърза промяна и съм там – equivoke. Стана ми забавно, когато прочетох значението й на български – двусмислица...

Ерес – грешка – греша – Светата инквизиция – грешка – еретичната мисъл – гонения – Лов на вещици – греша – грешка... за обвиняемия или за обвиняващия?

През 1633г. Галилео Галилей е изправен пред съда на Светата инквизиция по обвинение в ерес заради хелиоцентричната си теория за слънчевата система. Ерес... Грешка... за обвиняемия или за обвиняващия? Според него "езикът на Бог е математиката".

***

Математика. Музика. Любов.

Кой е езикът на Бог? Кое е Словото, което бе в началото? И къде е То сега?

Не знам. И как да знам, когато аз съм една обикнвена тълкувателка на думи, мисли и спомени.

Ваша,

Señora GroupiDonna 

P.S. Вдъхновено от “Алеф” и Паулу Коелю