Показват се публикациите с етикет любов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет любов. Показване на всички публикации

четвъртък, 8 март 2012 г.

На Мама с любов...

















От цялата Вселена – любовта.
От Слънцето – лъчите, топлината.
От езерата – чистата вода.

Дарявам аз на тебе, Мамо!

От небето ще ти подаря простора, синевата.
От океана – мъдростта.

От мен дарявам ти това,
с което ти дари ме, Мамо.

За теб, с любов и с обич безгранична:
Аз те обичам, Мамо!

***


вторник, 14 февруари 2012 г.

14th February


For all of you who love,
And all of those who love you!
Through Heaven and through Hell,
Through sunshine and through snow-storms...

It's not about the date,
It's just about each moment
Of life and happiness,
Commitment and devotion!

It's all about the Love we have
To give in order
To make the world a place
Where we could live for longer...

Sento Ergo Sum, 2008
P.S. "At the touch of love, everyone becomes a poet." - Plato




четвъртък, 26 май 2011 г.

В началото бе Словото...

А после – непрогледен мрак...

Някак ме е страх да продължа, а съм още в началото. Може би защото се страхувам да не ме обвинят за "еретичка"...

Чудя се, каква ли е етимологията на ерес и проверявам в Google. Търся латинското название. Оказва се, че то е haeresis. На английски – heresy.

Но още преди това знам, че ерес идва от err... Нали знаете – Humans err... Или за да съм още по-ясна – от error, грешка.

И веднага след това си задавам въпроса: грешка – за обвиняемия или за обвиняващия?
Не знам защо, но съм склонна да мисля, че е за последния...

***

"В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото"
Евангелие от Йоан 1:1.

Струва ми се, че виждаме и разбираме тези думи като че ли само в контражур.
Контражур: термин от фотографията, който обозначава, че източникът на светлината е зад обекта, който снимаме и в посоката, към която е насочен обектива.
И така в този контражур виждаме Светлината, но тя все още не идва от нас, Тя все още не е Аз.

Не е ли странно, че Бог "беше" Словото? Та нима Той не е вечно навсякъде и всичко? Нима Той не е? Чудя се какво ми убягва...

***
В началото бе Словото...
А после – непрогледен мрак...

Странно как понякога именно думите са тези, които отчуждават. И как в мълчанието можем да прозрем смисъла не неизказаното. Ясно. Точно. И отчетливо. Също както ударите от първите едри капки дъжд, които предхождат голямата лятна буря или както сгряващите слънчеви лъчи, които отнасят спомена за нея.

Може би защото думите понякога са безсилни да опишат това, което е невидимо за очите? Може би защото все още сме несъвършени за начина, по който ги използваме (бел.а. – както думите, така и очите)?

Или може би защото езикът на Душата е... любов?

***
На испански – herejía.
Продължавам да се ровя в Google Translator. Искам да разбера как е "греша" на испански. Резултатът е "el pecado". Знам, че това е съществително и следователно – не това, което търся. Трябва ми глаголът. Преформулирам "въпроса" си и стигам до "estoy equivocado". Така определено е по-добре или поне е правилният отговор на "въпроса" ми...

Интересно, много ми напомня за една дума на английски. Equivoce? Не, това не е английски правопис... Бърза промяна и съм там – equivoke. Стана ми забавно, когато прочетох значението й на български – двусмислица...

Ерес – грешка – греша – Светата инквизиция – грешка – еретичната мисъл – гонения – Лов на вещици – греша – грешка... за обвиняемия или за обвиняващия?

През 1633г. Галилео Галилей е изправен пред съда на Светата инквизиция по обвинение в ерес заради хелиоцентричната си теория за слънчевата система. Ерес... Грешка... за обвиняемия или за обвиняващия? Според него "езикът на Бог е математиката".

***
Математика. Музика. Любов.
Кой е езикът на Бог? Кое е Словото, което бе в началото? И къде е То сега?
Не знам. И как да знам, когато аз съм една обикнвена тълкувателка на думи, мисли и спомени.

Ваша,
Señora GroupiDonna 

P.S. Вдъхновено от “Алеф” и Паулу Коелю


неделя, 22 май 2011 г.

За страха от огледалото


 "Огледалце, огледалце, я кажи сега – коя е най-красива на света?"

Обзалагам се, че тази фраза ви е добре позната. Така се питаше Вещицата от приказката за Снежанка и седемте джуджета.  И като казвам "се питаше", имам предвид точно това. И "се питаше" – не толкова, за да получи просветление или утвърждение – а за да разбули собствената си мистерия – или май по-скоро, да разбули мистерията за нас самите...

Сега пък аз си задавам въпроса дали не е случайно да прозра поредната анаграма в дума, която обичайно зареждаме с негативен заряд... Дали във Вещица-та не е закодиран смисълът за една "веща жрица" – видимо, антипод на "бялата" и заредена с положителен заряд, работлива и добра Снежанка – която просто е другата (тъмната) страна на последната?

Та нима и ние, когато ежедневно се оглеждаме в "огледалцето" ни през очите на другия, не виждаме най-ясно нашата тъмна страна? Защото как – ако не през очите на другия – да опознаваме себе си по-добре и то в целия спектър на нашата собствена светлината?



Казват:
Тъмнината е липса на светлина.
Страхът е липса на любов.
Любовта е пречистваща и светла.




За да оценим светлината, трябва да има тъмнина. За да оценим любовта, трябва да минем през страха, уви...
***
Огледалото се огледало в собственото си отражение и ахнало от изумление. Аз съм ти и ти си аз. А аз се чудех кой съм всъщност...

Ваша,
Señora GroupiDonna