За страха от огледалото

 "Огледалце, огледалце, я кажи сега – коя е най-красива на света?"

Обзалагам се, че тази фраза ви е добре позната. Така се питаше Вещицата от приказката за Снежанка и седемте джуджета.  И като казвам "се питаше", имам предвид точно това. И "се питаше" – не толкова, за да получи просветление или утвърждение – а за да разбули собствената си мистерия – или май по-скоро, да разбули мистерията за нас самите...

Сега пък аз си задавам въпроса дали не е случайно да прозра поредната анаграма в дума, която обичайно зареждаме с негативен заряд... Дали във Вещица-та не е закодиран смисълът за една "веща жрица" – видимо, антипод на "бялата" и заредена с положителен заряд, работлива и добра Снежанка – която просто е другата (тъмната) страна на последната?

Та нима и ние, когато ежедневно се оглеждаме в "огледалцето" ни през очите на другия, не виждаме най-ясно нашата тъмна страна? Защото как – ако не през очите на другия – да опознаваме себе си по-добре и то в целия спектър на нашата собствена светлината?

Казват:

Тъмнината е липса на светлина.

Страхът е липса на любов.

Любовта е пречистваща и светла.




За да оценим светлината, трябва да има тъмнина. За да оценим любовта, трябва да минем през страха, уви...

***

Огледалото се огледало в собственото си отражение и ахнало от изумление. Аз съм ти и ти си аз. А аз се чудех кой съм всъщност...

Ваша,

Señora GroupiDonna