За труда и всички негови производни...

Посветено на Деня на труда, 1 май 2011

Чували ли сте за това поверие (или може би суеверие), че каквото правиш на 1 май, Деня на труда, това ще ти е писано да правиш до края на годината? ... Шегувам се – няма такова поверие-суеверие :-) И по-добре – защото като си помисля само как всички в България "безделничим", когато отбелязваме 1-ви май... май лошо ни се пише. Или пък добро? Е, зависи от гледната точка :-)

Но да премина към темата днес – за труда и всички негови производни...

Производни от сорта на къщната работа, която вършим ежедневно; бизнесът, който управляваме или на който служим; подготовката ни за училището или университета, където учим; ежедневните ни упражнения по пиано или барабани и ред други неща. Ето тези "производни" имам предвид.

Наскоро ми хрумна да разгледам този въпрос и всички негови производни от малко по-различна гледна точка и да ви кажа – видях картината в съвършено нова светлина. Накратко, имах провидение, смисъла на което вероятно съм разбирала интуитивно, но никога не го бях виждала толкова ясно. (Изумително е колко голяма е разликата при това едва забележимо отместване на ъгъла.)

Та ето и картината. Новата картина.

Може би на много от вас ви се е случвало да се питате кои сте; каква е вашата мисия или призвание; какво трябва да научите тук и сега; какви трябва да станете, като пораснете... Търсенето на "себе си" е безспорно най-дългият и интересен процес при всеки човек – при някои осъзнат; при други недотам осъзнат; а при трети – просто процес.

В търсенето на себе си, аз обаче осъзнах едно нещо, което промени целия ми мироглед относно труда, работата, бизнеса и всички останали производни на труда. А именно...

Ние се трудим и работим с голямата, макар и недотам осъзната, цел – да намерим себе си, да разберем кои сме ние всъщност.

Или другояче казано, работата е инструмент, който ни помага да научаваме за себе си.

Ние манифестираме себе си чрез труда.

Реализираме, създаваме, творим...

И то – по свой образ и подобие.

Та как иначе бихме могли да разберем себе си по-добре, освен ако не извадим наяве (във физическия свят) това, което е дълбоко скрито в нас...

Замислете се... Не е ли така? Всичко, което правим, е изява на самите нас. Пред самите нас. И пред всички други. А всички други са нашите корективи, обективи, огледала, лупи или бинокли, телескопи или микроскопи...

През по-голямата част от живота си търсим себе си някъде извън нас (затова и толкова често се губим :-). Гледаме отвътре-навън, но ако променим посоката (което значи, и гледната точка), може да видим по-различна картина и може би – по-истинска. Както казват мъдрите хора, истината е вътре в самите нас.

О, и още нещо – някои казват – човек е това, което прави. Ако това е вярно, то следва, че ние сме самата работа. Но ние не сме самата работа. Идентифицирането с работата може да е пагубно (спомнете си Лондон в началото на финансовата криза през 2008г.), затова... добре е да помним, че трудът, заедно с всички негови производни, е просто още един инструмент,  чрез който може да научаваме за себе си...

И след всичко това, може би заглавието на тази публикация трябваше да бъде
Трудът и всички наши производни :-)

Ваша,

Señora GroupiDonna