В началото бе Словото...

А после – непрогледен мрак...

Някак ме е страх да продължа, а съм още в началото. Може би защото се страхувам да не ме обвинят за "еретичка"...

Чудя се, каква ли е етимологията на ерес и проверявам в Google. Търся латинското название. Оказва се, че то е haeresis. На английски – heresy.

Но още преди това знам, че ерес идва от err... Нали знаете – Humans err... Или за да съм още по-ясна – от error, грешка.

И веднага след това си задавам въпроса: грешка – за обвиняемия или за обвиняващия?

Не знам защо, но съм склонна да мисля, че е за последния...

***

"В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото"

Евангелие от Йоан 1:1.

Струва ми се, че виждаме и разбираме тези думи като че ли само в контражур.

Контражур: термин от фотографията, който обозначава, че източникът на светлината е зад обекта, който снимаме и в посоката, към която е насочен обектива.

И така в този контражур виждаме Светлината, но тя все още не идва от нас, Тя все още не е Аз.

Не е ли странно, че Бог "беше" Словото? Та нима Той не е вечно навсякъде и всичко? Нима Той не е? Чудя се какво ми убягва...

***

В началото бе Словото...

А после – непрогледен мрак...

Странно как понякога именно думите са тези, които отчуждават. И как в мълчанието можем да прозрем смисъла не неизказаното. Ясно. Точно. И отчетливо. Също както ударите от първите едри капки дъжд, които предхождат голямата лятна буря или както сгряващите слънчеви лъчи, които отнасят спомена за нея.

Може би защото думите понякога са безсилни да опишат това, което е невидимо за очите? Може би защото все още сме несъвършени за начина, по който ги използваме (бел.а. – както думите, така и очите)?

Или може би защото езикът на Душата е... любов?

***

На испански – herejía.

Продължавам да се ровя в Google Translator. Искам да разбера как е "греша" на испански. Резултатът е "el pecado". Знам, че това е съществително и следователно – не това, което търся. Трябва ми глаголът. Преформулирам "въпроса" си и стигам до "estoy equivocado". Така определено е по-добре или поне е правилният отговор на "въпроса" ми...

Интересно, много ми напомня за една дума на английски. Equivoce? Не, това не е английски правопис... Бърза промяна и съм там – equivoke. Стана ми забавно, когато прочетох значението й на български – двусмислица...

Ерес – грешка – греша – Светата инквизиция – грешка – еретичната мисъл – гонения – Лов на вещици – греша – грешка... за обвиняемия или за обвиняващия?

През 1633г. Галилео Галилей е изправен пред съда на Светата инквизиция по обвинение в ерес заради хелиоцентричната си теория за слънчевата система. Ерес... Грешка... за обвиняемия или за обвиняващия? Според него "езикът на Бог е математиката".

***

Математика. Музика. Любов.

Кой е езикът на Бог? Кое е Словото, което бе в началото? И къде е То сега?

Не знам. И как да знам, когато аз съм една обикнвена тълкувателка на думи, мисли и спомени.

Ваша,

Señora GroupiDonna 

P.S. Вдъхновено от “Алеф” и Паулу Коелю

За страха от огледалото

 "Огледалце, огледалце, я кажи сега – коя е най-красива на света?"

Обзалагам се, че тази фраза ви е добре позната. Така се питаше Вещицата от приказката за Снежанка и седемте джуджета.  И като казвам "се питаше", имам предвид точно това. И "се питаше" – не толкова, за да получи просветление или утвърждение – а за да разбули собствената си мистерия – или май по-скоро, да разбули мистерията за нас самите...

Сега пък аз си задавам въпроса дали не е случайно да прозра поредната анаграма в дума, която обичайно зареждаме с негативен заряд... Дали във Вещица-та не е закодиран смисълът за една "веща жрица" – видимо, антипод на "бялата" и заредена с положителен заряд, работлива и добра Снежанка – която просто е другата (тъмната) страна на последната?

Та нима и ние, когато ежедневно се оглеждаме в "огледалцето" ни през очите на другия, не виждаме най-ясно нашата тъмна страна? Защото как – ако не през очите на другия – да опознаваме себе си по-добре и то в целия спектър на нашата собствена светлината?

Казват:

Тъмнината е липса на светлина.

Страхът е липса на любов.

Любовта е пречистваща и светла.




За да оценим светлината, трябва да има тъмнина. За да оценим любовта, трябва да минем през страха, уви...

***

Огледалото се огледало в собственото си отражение и ахнало от изумление. Аз съм ти и ти си аз. А аз се чудех кой съм всъщност...

Ваша,

Señora GroupiDonna

За труда и всички негови производни...

Посветено на Деня на труда, 1 май 2011

Чували ли сте за това поверие (или може би суеверие), че каквото правиш на 1 май, Деня на труда, това ще ти е писано да правиш до края на годината? ... Шегувам се – няма такова поверие-суеверие :-) И по-добре – защото като си помисля само как всички в България "безделничим", когато отбелязваме 1-ви май... май лошо ни се пише. Или пък добро? Е, зависи от гледната точка :-)

Но да премина към темата днес – за труда и всички негови производни...

Производни от сорта на къщната работа, която вършим ежедневно; бизнесът, който управляваме или на който служим; подготовката ни за училището или университета, където учим; ежедневните ни упражнения по пиано или барабани и ред други неща. Ето тези "производни" имам предвид.

Наскоро ми хрумна да разгледам този въпрос и всички негови производни от малко по-различна гледна точка и да ви кажа – видях картината в съвършено нова светлина. Накратко, имах провидение, смисъла на което вероятно съм разбирала интуитивно, но никога не го бях виждала толкова ясно. (Изумително е колко голяма е разликата при това едва забележимо отместване на ъгъла.)

Та ето и картината. Новата картина.

Може би на много от вас ви се е случвало да се питате кои сте; каква е вашата мисия или призвание; какво трябва да научите тук и сега; какви трябва да станете, като пораснете... Търсенето на "себе си" е безспорно най-дългият и интересен процес при всеки човек – при някои осъзнат; при други недотам осъзнат; а при трети – просто процес.

В търсенето на себе си, аз обаче осъзнах едно нещо, което промени целия ми мироглед относно труда, работата, бизнеса и всички останали производни на труда. А именно...

Ние се трудим и работим с голямата, макар и недотам осъзната, цел – да намерим себе си, да разберем кои сме ние всъщност.

Или другояче казано, работата е инструмент, който ни помага да научаваме за себе си.

Ние манифестираме себе си чрез труда.

Реализираме, създаваме, творим...

И то – по свой образ и подобие.

Та как иначе бихме могли да разберем себе си по-добре, освен ако не извадим наяве (във физическия свят) това, което е дълбоко скрито в нас...

Замислете се... Не е ли така? Всичко, което правим, е изява на самите нас. Пред самите нас. И пред всички други. А всички други са нашите корективи, обективи, огледала, лупи или бинокли, телескопи или микроскопи...

През по-голямата част от живота си търсим себе си някъде извън нас (затова и толкова често се губим :-). Гледаме отвътре-навън, но ако променим посоката (което значи, и гледната точка), може да видим по-различна картина и може би – по-истинска. Както казват мъдрите хора, истината е вътре в самите нас.

О, и още нещо – някои казват – човек е това, което прави. Ако това е вярно, то следва, че ние сме самата работа. Но ние не сме самата работа. Идентифицирането с работата може да е пагубно (спомнете си Лондон в началото на финансовата криза през 2008г.), затова... добре е да помним, че трудът, заедно с всички негови производни, е просто още един инструмент,  чрез който може да научаваме за себе си...

И след всичко това, може би заглавието на тази публикация трябваше да бъде
Трудът и всички наши производни :-)

Ваша,

Señora GroupiDonna