четвъртък, 8 март 2012 г.

На Мама с любов...

От цялата Вселена – любовта.
От Слънцето – лъчите, топлината.
От езерата – чистата вода.

Дарявам аз на тебе, Мамо!

От небето ще ти подаря простора, синевата.
От океана – мъдростта.

От мен дарявам ти това,
с което ти дари ме, Мамо.

За теб, с любов и с обич безгранична:
Аз те обичам, Мамо!


вторник, 14 февруари 2012 г.

14th February

For all of you who love,
And all of those who love you!
Through Heaven and through Hell,
Through sunshine and through snow-storms...

It's not about the date,
It's just about each moment
Of life and happiness,
Commitment and devotion!

It's all about the Love we have
To give in order
To make the world a place
Where we could live for longer...

Sento Ergo Sum, 2008
P.S. "At the touch of love, everyone becomes a poet." - Plato

вторник, 26 юли 2011 г.

Споменът за моето детско лято...

Художник: Карина Русева, 5 г.

Достатъчно е да затворя очи и споменът да ме пренесе назад във времето... към безгрижните летни дни, към големите дървета с огромни здраво-зелени корони и дебелата сянка под тях.

Към прозореца на кухнята от петия етаж, през който винаги се взирах, докато с брат ми двамата обядвахме. Сякаш никога не ми стигаха часовете, прекарани навън в игри и "гоненки", ами дори по време на обяд все гледах навън...

Бялата кухня. Семпла в своята подредба и винаги ухаеща на здравословна, току-що приготвена – с много грижа и толкова много любов – храна. Радио-точката или както дядо я наричаше, "кутията", излъчваща в ефир Национално Българско Радио. Баба, която не спираше да шета – винаги действена, винаги силна (и духом, и тялом), неотменният курсур в нашите решения... :-)

Малкото ми братче, което – въпреки разликата ни от година и три месеца – тогава все още беше "малкото ми братче". Когото често, да не кажа – винаги, изолирах от игрите на "по-големите". Брат ми, с неговия свят – толкова различен от стандартния, подреден, филтриран свят на “по-големите” – толкова пъстър, разчупен и друг. Сякаш граничещ с друго измерение... Друга реалност и фантазия.

Игрите. Народна топка. Стражари-апаши. Катерушките. Ръбче. Детски театър. И какви ли още не – плод на детските ни фантазии и безбрежния полет на въображението.

Познавам всяка плочка, всеки камък и всяко парче земя около блока, в който живеех като дете. Всяко дърво – череша или ябълка, чиито плодове тайничко беряхме, да не би някой възрастен да ни нахока. Там, където живеех като дете. Там, където сега все по-рядко се връщам. Познавам го сега, а тогава – тогава просто не съм се замисляла...

Родителите ми. Учители. По професия и по призвание. Чудя се защо не мога да ги "видя" в холографския ми спомен от детското ми лято? Може би защото, отново, не съм се замисляла...

Там, където вече все по-рядко се връщам...

За да видя как времето е оставило завинаги отпечатъка си върху сградата на осиротелия ни и опустял от детска глъч блок. Върху усмихнатите лица на моите родители – всеки път, когато ги видя. Върху тялото на баба...

Носталгия. И самота. От липсата на всички тези цветове, които рисуваха живота ми като дете.

Там, където вече все по-рядко се връщам... И все по-често, само че сега само в спомените си.

Споменът за моето детско лято... Обичам те!


Señora GroupiDonna

- Yanni -
"The next piece of music is about some very sweet memories that I hold very close...
...about the place where I grew up..."

- Performing Nostalgia at Royal Albert Hall, London -

неделя, 3 юли 2011 г.

It’s raining…

Photo by Halide Syuleyman

Mother Earth is regaining.
The world is evolving in slow motion,
Ever since it started its time of exhaustion.

All is white.
The rest is blue.
Where did the green go though?

Separated particles unleash the power of forgiveness,
Giving freedom to the almost-seasons.

Last would be the one in front-line;
First would lag behind the deadline.

But the worst hasn’t yet been discorvered,
And the human beings have not truly suffered.

Those breath-taking solitudes
Of the souls in pair-etude.

And the virtues of the alma
Will replace another salma.

Shared thoughts will whiser in the grounds
Of the blood that’s scattered in surrounds.

Although happiness may all be gone.
Truth will soon be self-reborn.

Eternity: All is One & One is All, Sento Ergo Sum, 2008

петък, 24 юни 2011 г.

About Sales-&-People...

Inspired by Jeff Hadden’s “Why Everyone Should Workin Sales – at Least for a While”, with the contribution of Olga Nedyalkova on LinkedIn (therefore in English)

Dedicated to my fellow colleagues at SeeNews  (2004-2008)

I have been preaching the idea of "why everyone should work in sales at least for a while" for many years now – giving it as advice to my friends and fellow-colleagues. Why? Because it helps. And it helps a lot to people to become better people. How? Well, here are my 6 reasons why and my 6 rules how...

1. One learns to ask the right questions.

There is a saying, which I truly follow: "say what you think and think what you say" (thus, beyond all, you might (probably) not get lost). Applied to the process of "asking questions", this could mean that we have to be careful of what questions we ask and how we ask them. Here is another one to support the above: you would always get the wrong answer if you ask the "wrong" question – and thus indeed, you reap what you sow... Cause & Effect... What goes around comes around... Cause & Effect... Simple!

By asking the right questions, we save a lot of time for wandering and ponedring, and avoid situations of potential confusions and misunderstandings with the others. Yet, asking the right question is not an easy task itself. Because... One has to think before they ask their question! And believe me, not many people are willing to think before they open up to speak, especially those who tend to undermine the importance of details.

2. One learns to be an "active listener".

Asking the right questions can easily be achieved if one is an active listener. There are GBs of information, definitions, discussions on this topic, so I’m sure everyone has their own say on it.

Here is however my definition of "an active listener" – someone, who is in the "here-and-now", bearing an open mind and an open heart, while taking a true and active interest in what the other is saying.

3. One learns to be truly open-minded and open-hearted

No prejudice, no judgement, no qualifications!

We, people, tend to qualify everything and to put it into small boxes, labeled for a more digestable use and for future reference. Yet we are a universe of our own, which cannot be easily understood, unless grasped in its whole unity or looked upon from a different, more objective, perspective.

The open mind and the open heart give a whole different perspective – one where there is more, and actually, unlimited space and air for the different and the diversity.

4. One learns how to be in the "here-and-now"

That’s probably the hardest part. But it’s a function of all of the above and if one follows them, being in the "here-and-now" just happens.

5. One learns that Life is the Path, rather than the goal or the destination!

If one has followed all of the above (1 through 4), they eventually come to understand that indeed Life is the Path, rather than the goal or the destination. What I learnt from Sales was that if I focus on the goal (get a contract signed), I lose it all. But instead, if I’m only in the here-and-now, being an active listener, I get it all. With or without a contract signed, I am able to take the best of the experience, make the best use of my precious time and learn about the other... and then to know.

6. Ultimately, Sales does help you to learn a great deal about your inner self.

And you do become a better person, where this change is conscious. Because how, if not through the others’ mirror, can we look at ourselves better? And becuase walking the Path goes along with all the scenery surrounding it – that scenery, which we are projecting while acknowledging and appreciating the other’s projection of the same.

In the end of the day, Sales (and business for that matter) is, as I say, nothing but human relations, where sales could be the instrument to go deeper in these relations.

Señora GroupiDonna

P.S. I’ve known the state and the results of practicing all of the above, and I’ve witnessed the change happening to me... and inside me. I know that I have been in this state for a good deal of time, while doing Sales, and this is why I believe that the sales experience is a valuable experience – for life in general. And I know that once you have touched this sacred ground, it always stays within you. But in order to keep it up, it requires a lot of self-discipline and constant practice. Discipline – to follow the rules and pratice – to make it perfect. I haven’t done quite much of the latter, but now, while I’m writing this, I know I will. Thanks for following :-)

четвъртък, 26 май 2011 г.

В началото бе Словото...

А после – непрогледен мрак...

Някак ме е страх да продължа, а съм още в началото. Може би защото се страхувам да не ме обвинят за "еретичка"...

Чудя се, каква ли е етимологията на ерес и проверявам в Google. Търся латинското название. Оказва се, че то е haeresis. На английски – heresy.

Но още преди това знам, че ерес идва от err... Нали знаете – Humans err... Или за да съм още по-ясна – от error, грешка.

И веднага след това си задавам въпроса: грешка – за обвиняемия или за обвиняващия?
Не знам защо, но съм склонна да мисля, че е за последния...


"В началото беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото"
Евангелие от Йоан 1:1.

Струва ми се, че виждаме и разбираме тези думи като че ли само в контражур.
Контражур: термин от фотографията, който обозначава, че източникът на светлината е зад обекта, който снимаме и в посоката, към която е насочен обектива.
И така в този контражур виждаме Светлината, но тя все още не идва от нас, Тя все още не е Аз.

Не е ли странно, че Бог "беше" Словото? Та нима Той не е вечно навсякъде и всичко? Нима Той не е? Чудя се какво ми убягва...

В началото бе Словото...
А после – непрогледен мрак...

Странно как понякога именно думите са тези, които отчуждават. И как в мълчанието можем да прозрем смисъла не неизказаното. Ясно. Точно. И отчетливо. Също както ударите от първите едри капки дъжд, които предхождат голямата лятна буря или както сгряващите слънчеви лъчи, които отнасят спомена за нея.

Може би защото думите понякога са безсилни да опишат това, което е невидимо за очите? Може би защото все още сме несъвършени за начина, по който ги използваме (бел.а. – както думите, така и очите)?

Или може би защото езикът на Душата е... любов?

На испански – herejía.
Продължавам да се ровя в Google Translator. Искам да разбера как е "греша" на испански. Резултатът е "el pecado". Знам, че това е съществително и следователно – не това, което търся. Трябва ми глаголът. Преформулирам "въпроса" си и стигам до "estoy equivocado". Така определено е по-добре или поне е правилният отговор на "въпроса" ми...

Интересно, много ми напомня за една дума на английски. Equivoce? Не, това не е английски правопис... Бърза промяна и съм там – equivoke. Стана ми забавно, когато прочетох значението й на български – двусмислица...

Ерес – грешка – греша – Светата инквизиция – грешка – еретичната мисъл – гонения – Лов на вещици – греша – грешка... за обвиняемия или за обвиняващия?

През 1633г. Галилео Галилей е изправен пред съда на Светата инквизиция по обвинение в ерес заради хелиоцентричната си теория за слънчевата система. Ерес... Грешка... за обвиняемия или за обвиняващия? Според него "езикът на Бог е математиката".

Математика. Музика. Любов.
Кой е езикът на Бог? Кое е Словото, което бе в началото? И къде е То сега?
Не знам. И как да знам, когато аз съм една обикнвена тълкувателка на думи, мисли и спомени.

Señora GroupiDonna 

P.S. Вдъхновено от “Алеф” и Паулу Коелю