вторник, 26 юли 2011 г.

Споменът за моето детско лято...

Художник: Карина Русева, 5 г.














Достатъчно е да затворя очи и споменът да ме пренесе назад във времето... към безгрижните летни дни, към големите дървета с огромни здраво-зелени корони и дебелата сянка под тях.

Към прозореца на кухнята от петия етаж, през който винаги се взирах, докато с брат ми двамата обядвахме. Сякаш никога не ми стигаха часовете, прекарани навън в игри и "гоненки", ами дори по време на обяд все гледах навън...

Бялата кухня. Семпла в своята подредба и винаги ухаеща на здравословна, току-що приготвена – с много грижа и толкова много любов – храна. Радио-точката или както дядо я наричаше, "кутията", излъчваща в ефир Национално Българско Радио. Баба, която не спираше да шета – винаги действена, винаги силна (и духом, и тялом), неотменният курсур в нашите решения... :-)

Малкото ми братче, което – въпреки разликата ни от година и три месеца – тогава все още беше "малкото ми братче". Когото често, да не кажа – винаги, изолирах от игрите на "по-големите". Брат ми, с неговия свят – толкова различен от стандартния, подреден, филтриран свят на “по-големите” – толкова пъстър, разчупен и друг. Сякаш граничещ с друго измерение... Друга реалност и фантазия.

Игрите. Народна топка. Стражари-апаши. Катерушките. Ръбче. Детски театър. И какви ли още не – плод на детските ни фантазии и безбрежния полет на въображението.

Познавам всяка плочка, всеки камък и всяко парче земя около блока, в който живеех като дете. Всяко дърво – череша или ябълка, чиито плодове тайничко беряхме, да не би някой възрастен да ни нахока. Там, където живеех като дете. Там, където сега все по-рядко се връщам. Познавам го сега, а тогава – тогава просто не съм се замисляла...

Родителите ми. Учители. По професия и по призвание. Чудя се защо не мога да ги "видя" в холографския ми спомен от детското ми лято? Може би защото, отново, не съм се замисляла...

Там, където вече все по-рядко се връщам...

За да видя как времето е оставило завинаги отпечатъка си върху сградата на осиротелия ни и опустял от детска глъч блок. Върху усмихнатите лица на моите родители – всеки път, когато ги видя. Върху тялото на баба...

Носталгия. И самота. От липсата на всички тези цветове, които рисуваха живота ми като дете.

Там, където вече все по-рядко се връщам... И все по-често, само че сега само в спомените си.

Споменът за моето детско лято... Обичам те!


Ваша,

Señora GroupiDonna

***
- Yanni -
"The next piece of music is about some very sweet memories that I hold very close...
...about the place where I grew up..."

- Performing Nostalgia at Royal Albert Hall, London -





Няма коментари:

Публикуване на коментар